Арт клуб Монограм кани почитатели и приятели на ВЕЧЕР НА РОК ПОЕЗИЯТА във Варна. Събитието, част от проекта „ПОЕТИЧНО КАФЕНЕ“, ще се състои на 26 ти юни, от 18:30 часа, в RED ROCK music&food beach bar. Очакваме всички желаещи да представят своите авторски творби или преводни песни на любими изпълнители и групи. Нека заедно почувстваме ритъма на рок музиката и да се насладим на лятната атмосфера и впечатляваща панорама.
Инициативата се осъществява с медийната подкрепа на Кафене.бг и е насочена към млади таланти, които търсят творческа изява и срещи с утвърдени имена от литературната сцена.

Дрес код-ведро настроение и тематичен аксесоар!

Нека заедно се включим в културния афиш на Варна и да изживеем една различна и емоционална вечер!

С приятелски поздрав:
екипа на Арт клуб Монограм

0. Pink Floyd

!.  Led Zeppelin

2. Black Sabbath

3. Deep Purple

4. Styx

5. Kansas

7. Uriah Heep

8. Rolling Stones

10. Janis Joplin

11. Jimi Hendrix

12. Yes

13. Who

14. Doors

15. Queen

16. Free

17. Bad Company

18. Ten Years After

19. Grand Funk Railroad

20. Rainbow

21. Whitesnake

22. Omega

23. Nazareth

24. Kiss

25. Guess Who

26. Eric Clapton

27. Creedence Clearwater Revival

28. Sweet

29. Supertramp

30. Santana

31. ELO

32. Emerson Lake and Palmer

33. Genesis

34. Aerosmith

35. Foreigner

36. Moody Blues

37. Axel Rudi Pell

38. Scorpions

39. UFO

40. AC/DC

41. Titanic

42. Stevie Ray Vaughan

43. Rush

44. Reo Speedwagon

45. Def Leppard

46. Iron Maiden

47. Nightwish

48. Rory Gallagher

49. Whitetrash

50. Steppenwolf

51 Pavlov’s Dog

52. T. Rex

55. Marillion

56. Alan Parsons Project

57. Bijelo Dugme

58. Jethro Tull

59. Eagles

60. Cream

61. Judas Priest

62. Bee Gees

64. Pat Benatar

65. ABBA

66. Joe Cocker

67. Bon Jovi

68. Asia

69. ZZ Top

70. Slade

71. Gary Moore

72. Dire Straits

73. Thin Lizzi

74. Joe Satriani

75. Steve Vai

76. Tina Turner

77. Taste

78. Michael Schenker Goup

79. Mike Oldfield

80. Gamma

Рокът е мъртъв, да живее рокът!

Често в компании на маса или в обстановка след еуфория от музика, пиене и спомени се пръква спор за настоящето и бъдещето на рок музиката. Като заклет меломан и дърдорко винаги заемам нападателна позиция в подобни безсмислици и после тайно в себе си се чудя „накъде отива рокът”. Питах някои знаменитости, гостували у нас и мислите ми се задръстиха като градски транспорт след работа..

Фиш: „Не знам дали да го наричам вече рок, музиката си е музика и не е въпрос на мода. Рокът беше модерен навремето”.

Стив Вай: „Нямам представа как ще се развие утре и не ми се мисли. Правя това, което умея и всеки го нарича различно”.

Брайън Адамс: „Не се безпокой, докато момчетата заспиват с китара до леглото няма страшно. Всеки ден се раждат нови даровити китаристи”.

Рок музиката е в пенсионна възраст и малцината живи легенди я държат изправена с патерици и памперси. Не се броят очилата и слуховите апарати. В ерата на комуникациите и цифровите технологии лесният достъп до МР3 в мрежата обърка сметките на фирмите издатели и те се сетиха да продават рока наживо. От няколко години стадиони и зали се пълнят от присъствието на рок ветерани, които се съживиха от концертната търговия. Доста нафталинови групи се събраха гръмко за да се видят с платежоспособните си връстници и техните внуци. Това е добре дошло за млади рок фенове да видят как мърдат техни любимци, познати им от компакт дискове или тави на татко и мама.

Рокът има живо настояще, мъгляво като дим над вода бъдеще и пише „хроника на една предизвестена смърт”. По-смело казано той е в кома отдавна и се крепи на спомените за него, възкресявани от колцината му живи създатели. Младата художествено-творческата интелигенция в световен мащаб нехае за него и твори в музикални стилове, които имат неразбираем код за тези, които са на 64 и още изпитват съчувствие към дявола.

С какво изследване и по кои признаци се установява гибелната кончина? Много просто – отговорите на някои въпроси, които са риторично жални като сълзлива метъл балада.

Има ли мега група или изпълнител в света, излязъл на бял свят в последните 20 години? Какво е мега ли? Тези, които пълнят стадиони, билетите за тях се свършват за 2 дни, всеки на улицата знае името им, албумите им се разпродават светкавично. Не си напрягай мозъка за да се сетиш за някой такъв – всички те са започнали кариера преди 1986 г. Ако случайно ти хрумне някое име то или е отпреди посочената година или не е мега популярно или не е рок. Нека вземем най-известната британска звезда Роби Уйлямс. Той започна самостоятелно с рок след Тейк Дет и забрави бързо за него. За когото и да се сетиш картинката е подобна – съвременните величия се пазят от рока като шофьор от катаджия. Не е престижно да си в лоното на рока, току виж някой изтънчен младеж те посочи с пръст, че си дългокос и висиш в задимени клубове. Впрочем всичко най-хубаво за рока се случи до 1986 г., но за това после.

Има ли композитор, който да е създал световен хит в последните 20 години и да е млад рокаджия? По друг начин казано великите композитори на рока са на преклонна възраст и вече творят произведения, които не са и далечни братовчеди на изпадналия в кома старец. Сър Пол Макартни дроби от време на време на китарка, но рокът е тясна рамка за да се снима само в нея. В близко бъдеще в „минути за класическа музика” ще слушате произведения на известни автори от втората половина на 20-и век.

Има ли китарен герой, който да е по-млад от 40 години? Китарните герои се родиха от рока и го издигнаха на пиедестала на виртуозното. Най-младите идоли на китарните фортиции са Стив Вай, Ингви Малмстийн, Еди ван Хален и Джо Сатриани – всичките над 43 г. Не виждам къде са момчетата с китара до леглото за които ми каза Брайън Адамс.

Има ли съвременен рок албум, който да се задържи в класациите повече от година? С този лакмус се измерват приходи от продажби на албуми. Рекордите за последните години са на Игълс, които изместват Майкъл Джексън, но както и да го погледнеш не става дума нито за младост нито за нов рок.

Споменавам предимно англоезични имена тъй като те са архитекти и основни интерпретатори на понятието рок. Дори и родната картинка да погледнем ще се види, че положението е още по-трагично откъм мега групи, китарни герои, класации и прочее. Единствено симпатиите към Б.Т.Р. и отчасти Д2 дават мъждукаща светлина за дереджето на тази музика у нас, но от това не може да се направи извод за здравето й. Радиостанциите Ретро Радио и Мила Голд са агит табло за старата слава на това в което някои виждат бъдеще и бодряшки се изцепват „рока няма да умре”.

Настоящето на рока е в концерти на действащите му бащи и дядовци. Мега концертите на Ролинг Стоунс, Игълс, а сега и на Дженесис се разпродават за броени дни в интернет, независимо дали датата на концерта е след 6 или 8 месеца. Това се случи чрез опашка в кански студ с Депеш Мод у нас. Питам се какво ще стане като измрат тия хора (колкото по-късно, толкова по-добре за нас)? На опашка за какви билети ще се редим, чии концерти ще търсим в интернет, за кого ще стягаме куфари за Каварна или някъде из Европата?

На това място от проекто-некролога на рока хиляди ще кажат колко съм тъп! Та нали те с децата си се вдигат дружно да ходят по стадиони и ливади и след като децата им са фенове на тази мощна музика тя има живот и бъдеще. Вие, уважаеми татко и майко, като сте завели децата си на Уайтснейк колко пъти отидохте с тях на неопънк джабала с пого и стейдждайвинг или те не ходят по такива места? Нали и това е рок?!

Бъдещето на рока е в забърсаните от прах рафтове, на които е подредена колекция от дискове, в няколко кашони в мазето, пълни със стари плочи и на хард диска, където се точат парчета от торент тракери. Много ми е чудно колко синове и дъщери ще получат 30 кинта джоб пара за да куфеят на Колдплей или Мюз, считани за новите рок културтрегери. Децата ви ще се вричат във взаимна любов в незаконно уханни сепарета на дискотеки и ще помнят, че вие сте направили това на тъмно в хола на ей тая балада точно преди да свърши солото. Какво пък, нали и Моцарт е жив чрез плочи, дискове и някой концерт на който ходят учителките по музика на горните класове. Техните възпитаници някой ден ще посещават камерен концерт за квартет от Пейдж – Плант. Пазете си плочите, някой ден ще се наддава на търг за тава на Ленън като за картина на Пикасо. Има ясно бъдеще в антиките.

Историята на заболяването започва някъде през неслучайно посочената 1986 г. Считана за апогей на ню уейва, след нея татко Рок не прелъсти музата си за нещо съществено. Тънък писък като на прилеп беше алтернативната сиатълска сцена, но нейните герои затънаха в мрака на собственото си настроение. Нито Нирвана, нито Пърл Джем успяха да изградят трайна стойностна кариера по ред причини. Последното внуче на рока в момента е в забвение, а той има много рожби.

От съвременните музикални явления единствено на рока е съдено да се разгръща до неподозирани мащаби. От Елвис през йе-йе ерата на Бийтълс, които само за седем години еволюираха до Let It Be, до класиката на 20-и век, каквато беше рок музиката пътят беше интересен, широк и дълъг. Чрез бурното развитие на звуковите технологии първичната енергия на рока се разпростря в десетки стойностни ниши и за някои слушатели няма общо между понятията бийт, хард, арт, глем, прогресив, метъл, пънк, уейв, софт, мелъди, денс, електро-поп, индъстриал, фюжън, латино, афро, уърълд и други сложновати като унгарски псувни. Всичко това са различни лица на една магия, която съдържа в себе си мода, бунт, енергия, музикални достойнства, поезия, директни послания и силен контекст. Това е душата на рока като изкуство. Много музиканти и почитатели не направиха разлика между изкуството рок и начин на живот, някои от тях преиграха в задявките с душата му и прекратиха житието си нелепо. Други се осъзнаха навреме, отвориха очи и заявиха „сънят свърши” преди да ги навести оловото пред Дакота Билдинг. Всеки дълъг път има край в затънтено село или в река, ако не е стълба към рая.

Сега времената са други и нищо от детството и зрелостта на рока не е останало в настоящето му съзидание. Душичката му я няма, останаха само документи и тук-таме изкашляни дела. Не знам доколко важи днес латинската сентенция Ars longa vita brevis (животът е кратък, изкуството вечно)?! Било каквото било, нищо не е вечно, освен стремежът към богатство. В ламе и мачкан лак дядо Рок е на стълбата, а чедата му са есенни листа във водовъртежа на парите.

Валентин Найденов