На 6.03.2007. 23:47 написах статия за списание "Нов Ритъм" след като направих поредица предавания на тази тема в БНР, програма "Христо Ботев", предаване "Ретротека", нощен блок. Дано е интересно...
Тяхно сатанинско величиеЗа някои рокендрол е бурна нощ задимена от цигари, притъмнена в сексуални оргии и наркотични опиати. За други е отворена врата в скритото познание на окултизма – сатанизъм, вуду, вещерство и зловещи езически ритуали. В жанровата си еклектика рокът притежава две обединителни линии – силен контекст и потенциал за навлизане в различни култури. Възприеман като сериозно изкуство от милионите фенове по света, рокът често постига резултати, надхвърлящи целите му и бива разкрасяван в митове и легенди, улични и кръчмарски спорове, научни изследвания и публикации. Засега забравяме, че става дума за пари.
Зверските звуци в албумите и страховитите обложки с кучета от недрата на ада, дяволски красавици, свирепи превъплъщения на смъртта и Антихриста Суперзвезда развинтват всякакви фантазии в опит за превръщане на изкуството в реална история. В католическото и протестантско християнство използването на тази символика притежава въздействието нашите страшни народни приказки за деца. Нещата не биха изглеждали толкова наивно, ако повечето герои на рока не продължават да оживяват символиката с реални исторически личности. За съвременен баща на сатанизма се счита
Алистър Кроули (1875-1947). Той изкарва сатанизма от затънтените клубове с фразата „прави каквото искаш” в смисъл безразборен секс, магии за дявола под въздействие на наркотици, комерсиализира греха като начин на живот и придава на дявола благовиден вид. Кроули има силно влияние в съвременната музика.
Ози Озбърн изпя Mr. Crowley много след като
Блек Сабат се снимаха с обърнати кръстове и от обложките им ни гледаха тайнствени лица на жени в черно (първият "
Black Sabbath" и отвътре на "
We Sold Our Souls For Rock And Roll").
- Black Sabbath - Black Sabbath Cover Front.jpg (92.21 KiB) Прегледано 22550 пъти
Гийзър Бътлър споменава за черна фигура до леглото си, която се явявя нощем и му нашепва магьоснически проклятия.
Бил Уорд също обяснява ранната кариера със „скрит пети член”, който ги отлепя от земята. В Mr. Crowly се разисква гей ориентацията на учителя и неговата префиност в свободната любов, достигана единствено от ритуали и наркотици. Повечето слухове за статанински послания в рока се търсят дори в единствено споменаване на книга или израз от някой окултен автор в тази сфера.
Греъм Бонд е набеден посланик на зли демони заради албума
Holy Magick 1970 (Свещена магия, правописът е на Кроули) по една от книгите на неговия идол. Нещо повече – Бонд се определя за незаконен син на Кроули и цитира неговата книга Magick, в която е изведен основният закон на сатанизма Телема (от гръцки – воля). Затънал в безпаричие и опиати Бонд се отдава на магически ритуали с жена си за създаване на съвършено семейство. Бракът се разпада през 1973 година и една по-късно Греъм се хвърля под трамвай. Коя ли тъмна сила го е накарала да постъпи така? Наркотиците, безпаричието и биполярната депресия от която е страдал са вероятни предположения. Общото със съдбата на неговия „незаконен” баща е смъртта в мизерия. Кроули умира разорен след бурния си живот на шахматист, алпинист, автор, бисексуален мъжага и лорд.
Познанството между
Ролинг Стоунс и окултния режисьор Кенет Енгър дава много поводи за сближаване на Стоунс със Сатаната. Счита се, че под влияние на Енгър са създадени песента "
Sympathy For The Devil" 1968 и албумът "
Their Satanic Majesties Request" 1967. Заиграването с образа на
Луцифер във филмите на окултния режисьор е далечна алюзия с творчеството на Стоунс, което в края на 60-те все още е под сянката на
Бийтълс поне в идеите. На обложката на "
Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band" сред многото лица е и това на Алистър Кроули. Енгър получава отказ от
Мик Джагър за роля във филмите си, но получава музика за "
Invocation Of My Demon Brother". Друг режисьор, приятел на самия Кроули успява – Джагър играе в „
Представлението” на Доналд Камел. След смъртта на Брайън Джонс флиртовете с Луцифер и съчувствието към дявола приключват, явно не е взаимно.
Дейвид Боуи излива луцифериански послания и цели цитати от Кроули в албума си "
Honky Dory" 1971 и кабалистична мистика в "
Station To Station" 1976. В песента "
Quicksand" има строфа „...все по-близо съм до Златната Зора, погълнат от Кроули в униформата му на кумир”. Става дума за „Ордена на Златната Зора”, окултна организация в която е членувал Алистър. Обзет от личността си на сатанински посланик, Дейвид ритуално прогонва духове от басейна си в дома му в Холивуд през 1975 г. Иронията на битието му е, че в силна зависимост от опиати Боуи придобива мания за преследване от сатанински съзаклятници. Следващото му обсебване е Адолф Хитлер и митологията за Свещения граал в следването на които той започва да съхранява урината и изрязаните си нокти. Снабден с подобни окултни принадлежности Боуи влиза успешно в ролята на заклинател и окончателно прочиства басейна. По думите на жена му Енджи в басейна започват да бълбукат мехурчета и на дъното се появява надпис „звяр от дълбините”. Сега Боуи се усмихва снизходително на всичко това.
Според сп.
Vanity Fair от 2003 г.
Майкъл Джаксън извършва вуду ритуал около Женевското езеро. Прочистването започва с пиене на овча кръв и продължава със смъртни проклятия от вещер: „Дейвид Гефен - да умре, Стивън Спилбърг - да умре” и така са споменати имената на 25 личности, повечето от които приятели на Джако или знаменитости. Гефен и Спилбърг са живи и здрави от което страда репутацията на Краля на попа и се вдигат тиражите на
Vanity Fair. Твърди се че на обложката на "
Dangerous" 1991 г. е изобразен Кроули, всъщност лицето е на Финис Барнъм – американски комик.
В автобиографията си
Мерилин Менсън казва: „Сатанизмът не е възхвала на дявола. Няма дявол. Сатанизмът възхвалява самият теб, защото ти си отговорен за своите злини и добрини”. Хм, нека сега помислим малко за парите. В търговията не е прието да се продават сатанински джунджурии, част от които биха били рок албумите, ако в тях имаше директни послания. В смисъла си на забавно изкуство рокът се подиграва с много табута и се усмихва ехидно на забраните, които преодолява със скрити ходове. Да се събарят стени е част от бунта, а където е невъзможно се прокарват думи и символика, които съграждат тайнственост, по-трайна и от най-здравата стена. Забулена в мъгла, кодираната символика има шумен живот в сферата на слуховете и митовете.
През 1971 г.
Джими Пейдж купува имението Болескин Хаус, притежание навремето на Кроули (самият той се нарича Лорд Болескин), до мистичното езеро в Шотландия Лох Нес. Според Кроули чудовището Неси, обитаващо водните дълбини, е изпратен демон, който не може да се завърне. Слуховете тръгват – Пейдж е обзет от сатанизма. В тавата "
Led Zeppelin III" са открити цитати на Кроули на най-странното място – когато свършва втората страна иглата на грамофона стига до етикета и ако остане там, неповдигната от грамофона, се чуват странни думи. Истината е друга – човек от мастеринга е оставил подписа си там. Твърди се, че старецът от обложката на "
Led Zeppelin IV" е самият Кроули. Картината на която стар човек е подгърбен от наръч пръчки е купена от битак в Рединг само като реквизит и на нея може да е дори твоят дядо, ако някога е събирал съчки. По-известен е слуха за скритите сатанински послания в средата на "
Stairway To Heaven" ако я просвирваш отзад напред. С този слух се занимават противниците на
Лед Цепелин и досега не е изведено пряко доказателство за наличие на сатанизъм в текста.
Покрай имението до Лох Нес и
Стинг попадна в микроскопа на сатанинските сензации. В албума на Полис "
Synchronicity" 1983 изследователите намират препратки към странни явления около езерото, докато собственик на имението е все още
Джими Пейдж. Става дума за наслагване на ефекти и музика отзад напред за които вече разказахме в Палео Техно. Посланията на Стинг бива да се търсят по-скоро във философската система на
Карл Юнг (наречена Синхронност) отколкото в планините и езерата на Шотландия. С помощта на компютри и интернет изравянето на сатанизъм в музика и текстове улеснява търсачите. А защо не и фирмите издатели с нови ремикси, непубликувани версии, видеоклипове и преаранжирани обложки да не помогнат. Нали става дума за пари...
Това е което е всъщност.
от Dakota » 24 Ное 2009, 15:33 
"Turn of a friendly card" ("Теглене на благосклонна карта") - е на тема пристрастяването на човека към комара. Песента започва величествено - с фанфари (късметът на новака), след това в маршов ритъм се чете приказка (за пропадането), а финалът е отсечен (ясно защо)- като че лентата спира преди истинския край. Преводът на текста - в съответната тема 
- грехове, смърт и т.н. - измъдрих го с триста зора...
